XXI

На хора отдавна желаещи моето нещастие днес разбирам дължа обяснение.
Нещастието смятат тези хора има нюанси, разновидности един вид. Моето не било пълно, дори могло да не бъде нещастие, а такъв вид безрадостен феномен, при който все пак не си нещастен, но с лекота те определят като
нещастник.
Губя смисъла на битието гледайки се отстрани, но все пак тази провокация със суетата е от най-елементарен вид.

Advertisements

Убийство

Този човек приживе бих нарекъл нелеп, това предварително изключи възможността от почтена смърт.
Изпуснах го от поглед за секунда и той не се поколеба да умре.
Лежеше с чувал на главата, очевидно убит.
Надали е инсценирал самоубийство и предварително си го е сложил, вероятността да се е убил и след това да си го е нахлузил също е минимална.
На коремът му преброих няколко дупки –  прецених, че убиецът е стрелял там, защото е огромен и кръгъл и го е привлякъл като цел, помислил си е, че ще се спука като балон.

XX

Не знам дали повече ме отвращава пълнотата му или изключителната некадърност.
Вървя след него вече час за да разбера, че той върши работата си без да влага никакво старание. Непрекъснато бърка пътя, по който впрочем се препъва и блъска във всичко възможно. Преди малко дори реши да ме прекара през едно картофено поле – нещо което няма да забравя.

Докато нахвърлям тези редове в бележника си куриерът от няколко минути си тананика някаква любовна песен гледайки една улична табела.
Явно за този полуидиот е особено трудно да прочете трибуквеното й наименование.

Нямам намерение да продължавам още дълго.

XIX

– Мисля, че ще те разочаровам, аз съм куриер, посредник между хората.

Той наистина не приличаше на човек, но имаше всички данни да бъде куриер. Сам се объркваше, когато трябваше да споделя сведения различни от служебните. Крачеше наляво-надясно в оскъдно мебелираната стая или сядаше и дълго подреждаше книжата в чантата си.
На няколко пъти опитвах да започна разговор, но той отговаряше почти несъзнателно

– Да, да, имаш право – или ломотеше без да обръща глава към мен – няма съмнение, така е.

Реших да карам направо и му открих защо съм дошъл, смятайки, че за него не би представлявало проблем споделянето на някое друго име и адрес, а макар и да не трябваше намекнах, че от последната ни среща съм останал с впечатлението, че той поддържа просвещението.

Куриерът се смути от думите ми, след което не знам доколко искрено той ми заяви, че вече е преболедувал впечатлението ми, поради което срещата с мен не му била особено приятна.

Гледайки малките му очички си помислих как за хора с подобна даденост е значително по-трудно да прогледнат през мъглата от невежество. Освен този недостатък той бе и твърде дебел. Не виждам как в дебелия човек може да се придвижва една млада бодро туптяща идея. За такъв индивид е характерен здравия консерватизъм на доказаното. Дори да приемем, че идеята на просвещението е консервативна, ще бъде трудно да достигнеш до нея затлъстял с рутината си.

Впрочем куриерът вече почти плачеше в притеснението си. Макар с нищо да не го бях предизвикал, той се потеше от неудобство и стеснителност. Седна на стола срещу мен, а ръцете му трескаво зашаваха по елечето му, те бяха малки, но меки и дебели и упорито не успяваха да се поберат в джобовете си.

Тръгнах си. Положително ще бъде много по-лесно за мен, а и за него, ако вместо подобни срещи просто го следя.

XVIII

Избрах да прекарам няколко месеца в мълчание пред възможността да пилея сили и енергия за да започна отново и да издекламирам така или иначе долунаписаното.

. . .

Смърт на непросветените!

Отказвам се от страхливата предпазливост!

„Какво би могло да стане, ако нещата се подредят по определен начин“ –  това е предварителен отказ от спонтанността.
За онзи живеещ като домакинска мебел предпазливостта е известна като белег на съзряване – потъването в рутинността и прагматизма, за сметка на непостоянния, търсещия, объркания, но и толкова смел, непредсказуем и оригинален млад екземпляр.

В този смисъл отказът ми не трябва да бъде приеман като някакъв риск спрямо живота.

Така или иначе няма как да се надявам на успех в търсенето им, ако себеопазването ми заема централното място.
Ако го направя, ще докажа егоистичните подбуди приписвани на хора занимаващи се с неща, които не касаят тях, а тези около тях.

. . .

Днес, чувствайки ума си особено деен и способен, излязох от дома си за пръв път от месеци, с решението на намеря онзи дебел куриер, чиито сведения бяха възможната следа към свободомислещите.

XVII

Отрекох  меланхолията на болнавия от интелектуални преживявания и живях според новия ден, където в спиралата на предложенията, ентусиазмът и възбудата ти са непрестанно засищани.

Вярата в непросвещението е лека задача за онзи способен да намира стойност в самоцелната наслада, а в идеалния си образец той ще е аморфния организъм, в който знанието не трупа предубеденост и който не мисли за стойността, а за ползата.

Трябваше да заспя до нея, да я сънувам я и да се събуждя с желанието за нея за да прозра, че този някой не съм аз обиквайки жена горяща в истината.

И макар често сърцето да се съобразява с аргументи чужди на ума, сега именно любовта ме доведе обратно при него.

XVI

Тя ми помага да чувствам свободата. Oставя ме да мисля, че живея според ламтенията.
Поля е жената, която тихо върши това, което желая, неоставяйки думите да пренасищат пространството със сложността си, а топлата усмивка и скромната грациозност в движенията прилични на танц, ме карат да не спирам да търся присъствието й.

Така запомних Поля от последната ни среща, такава очаквах да я видя и днес.

Сутринта се почука на вратата, беше тя.
Говореше за непросветените. Смяташе, че я търсят. Дошла при мен, защото не се сещала за друг доверен наблизо.
Заявих й че не съм доверен, че вече мисля живота както непросвещението допуска.
Поля отвърна, че не е работа на сърцето да вади значенията на думите , а на ума. Тя вярвала, че моят ум превъзходства сърцето, поради което чувствата, които временно тържествуват в мен, рано или късно ще се подчинят на истината.
Всичко това обаче нямало значение сега, тя избрала мен, защото ме смятала близък независимо от своята просветеност.

Приех Поля в дома си, седях до нея, гледах я и усещах нуждата от този „миг далеч от истината“.

– Умът или сърцето ме кара да изпитвам това, Поля?